Прочетен: 10700 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 06.11.2014 17:30
Цигански истории: кандидат-активни борци
Тази история ме връща към един позабравен виц: спорят французин, англичанин и българин чия гора е най-голяма. Фрацузинът казва: “Разбира се френската гора е най-голяма - може да обикаляш цяла година с кон и не можеш да я обходиш”. Англичанинът казва:”Нашата гора е най-голяма: може да летиш над нея с хеликоптер цял месец и не можеш да я обходиш”. Българинът казва: “Нашата гора е най-голяма: Едни влязоха в гората през 1941 година и още продължават да излизат от нея , вече 40 години”.
Това горе –долу се отнася и за двете възрастни циганки- сестри, Радуша и Руша, които чукат на вратата на Комитета на АБФК / Активни борци против фашизма и капитализма/.
- Добър ден – покланят се двете
- Добър ден. Какво ви води при нас? – питат любезно активните борци.
Двете циганки притеснено и пристъпвайки от крак на крак се споглеждат и Радуша, по старата, казва:
-Ами ние искаме да станеме активни борци.
- Така ли? – изненадано ги гледат активните борци.
- Добре, но вие знаете, че това не може да стане току-така. Не е достатъчно само да искаш ...трябва да имате заслуги ... в борбата срещу капитализма и фашизма.
-Ама имаме, имаме – надпреварват се двете.
- И в какво по-точно са вашите заслуги? – наострят уши активните борци.
- Ами помагахме на шумкарите.
- При тези думи активните борци подскачат като ужилени.
- Ааа, моля ви, не използвайте тези квалификации на нашите класови врагове. Ние не сме шумкари, а народни борци, народни закрилници!
- Ама разбира се, че сте народни борци - тюхка се Радуша - Кой не знае, че сте народни закрилници? Вие не я слушайге моята сестра, тя е по-млада и не знае, а е и по-проста, не ги знае работите. Тя учи само до трето отделение, после един от нашите я крадна и така не можа да се изучи, остана си недоучена. Ама иначе е много поштена.
- Добре, сега кажете какви са вашите заслуги? – делово питат активните борци.
- Дадохме леб. На шумкарите, извинявам се ... на партизаните, де, поправя се мигновено Радуша.
- На народните борци! – набляга с апломб Руша
- И как стана това, при какви обстоятелства? – гледат ги изпитателно активните борци.
- Ами седиме си ние в катуна близо до реката и гледаме покрай върбалаците се промъкват партизани.. – говори убедено Радуша, все едно, че гледа на карти.
- По какво ги познахте, че са партизани?
- Ами по облеклото и по шмайзерите, сите със шмайзери, лелей, маани, маани, опасна работа! И гледат никой да не ги види – продължава Радуша.
- Ама ние ги видехме веднага ! – ухилва се Руша.
- Това да не са били стражари? – питат скептично-подигравателно активните борци.
- Как стражари, какви стражари? – правят се на обидени двете циганки.
- Ние стражарите ги познаваме, те са със сини униформи, а тие беха със зелени – уточнява Радуша.
- Ама как няма да ги познаеме нашите стражари, малко ли са ни тепали – възмущава се Руша. Тие видят ли циганин, започват да го бият, даже и нищо не го питат.
- Сега кажете какво по-точно направихте?
- Дадохме им леб... на партизаните ... на народните борци.
- А те не ви ли дадоха някакъв документ, разписка някаква да ви дадоха?
- Не, нищо не ни дадоха.
- А нещо не казаха ли?
- Абе казаха нещо, ама нищо не им разбрахме... - отговарят колебливо.
- Как така? Нищо ли не разбрахте, нищо ли не си спомняте? – гледат ги невярващо.
- Абе нещо викаха, шушон ли беше, бушон ли беше, кашон ли беше, нищо не разбрахме, сигурно това е парола някаква, дааа, сигурно е парола някаква...
По-малката сестра, Руша изведнъж си спомня нещо:
- Абе нещо като данкешон. Дааа: данкешон. Ние даваме леб, а те данкешон, данкешон, данкешон, данкешон.. Ние леб, те - данкешон, ние – леб – те данкешон...
Активните борци се споглеждат, гледайки ги кръвнишки.
- Че това са били немци! Вие сте дали хляб на нашите най-големи врагове! И сега искате затова да станете активни борци?! Вън, вън, вън! – развикват се те.
Двете циганки гледат слисано и отстъпват на заден ход, блъскат се във вратата.
И тук Радуша изважда последния си коз:
-Немци, немци, ама тие беа от гедерето!
И ги поглежда тържествуващо, напускайки победоносно бастиона на активните борци.
Времето на ГДР... И Народната ни Република... Е- сега от гледната точка на изминалите години, може да преценим нещата по-реално..
Поздрави!
27.11.2010 10:56
Абе с две думи, гледайте и вземайте пример. От работа и много имане няма прокопсал!
27.11.2010 11:17
Времето на ГДР... И Народната ни Република... Е- сега от гледната точка на изминалите години, може да преценим нещата по-реално..
Поздрави!
Каквато държавата, такива и циганите й.
Симпатични са ми с умението им да оцеляват и всеки ден да го започват "на чисто"
Както и да се измъкват.
Абе с две думи, гледайте и вземайте пример. От работа и много имане няма прокопсал!
Върви им на цигании,въобще хубаво е да се живее в циганска държава.
Затова, когато ги упрпекват, че не са взели участие в борбата, те казват: Комунистите ни изпревариха, ако не беше това на 9-ти, ние какво щяхме да направиме на 10-ти, немате си на идея!
Обичаше да казва:" От това дете ще стане голем комунист!"
- Защо бе, лелине!
- Ами много лъже, бе! Гледй го, една запетайка е, а какви лъжи измисля вече.
02.12.2010 14:23
... но за лош късмет гедерето го разтуриха, като не върви на човек, не върви... В краен случай и работа може да се наложи да се потърси, улиците да се метат или нещо друго...Събиране на скраб, железо ...
Поздрави
Хубави хора, хубав град! И ЦИГАНИТЕ ИМ КРОТКИ.