Постинг
26.06.2015 22:04 -
ОБЛАЧЕ ЛЕ БЯЛО........
В България имах всичко. Поне докато работех това, за което бях учил. Имах дом, семейство, роднини, приятели и Родина, която обичах и още обичам до безумие, с невероятна природа, топло море с прекрасни плажове, можех да се храня с най-вкусните плодове и зеленчуци на Земята, да се наслаждавам на българския фолклор от самия Извор и да говоря и пиша свободно на майчиния си език....Много хубаво, обаче не е на хубаво. Тази поговорка я има май само в българския език, за да ни подсеща, че освен Райското кътче, с което ни е дарил Господ, ни е орисал, винаги да ни управляват политици, които са най-тъпите, най-алчните, най-корумпираните, най-некадърните и всичко най-лошо, за което се сетите в човешката природа! Бях толкова млад, пълен с амбиции, мечти и позитивна енергия, с безупречна квалификация и БАМ, излезе някакъв тъп Закон и 10 000 професионалисти от моята професия останахме без работа, само защото не бяхме на Държавен щат. Без никакви конкурси, без значение колко си кадърен, без обяснение и пр.На всичкото отгоре излезе и друг закон от тогавашния министър на МВР Богомил Бонев, че който е уволнен, независимо по каква причина и независимо на каква възраст, няма право да се върне отново на работа в Системата. Разбира се всички доносници и бивши ченгета от ДС останаха на работа и ги преназначиха на държавен щат. Между другото, за тези, които винаги търсят под вола теле ще уточня, че съм квалифициран инженер по Противопожарна техника и безопасност. Пожарната служба в България все още е в системата на МВР.
И така, останах без работа, без доходи, без право да ползвам социални помощи, защото ни дадоха някакво мижаво обезщетение, което без работа би ми стигнало да изхранвам семейството си за около половин година...Освен това съм и строителен инженер, но никой не искаше да наема специалист без стаж в областта на строителството. Работих какво ли не, изкарах какви ли не курсове и нищо - бях мъж и след години ходене по мъките и по интервюта бях станал вече на 40...Само при споменаването на възрастта ми , разговорът приключваше. Пусках Автобиографии като обезумял, поне 500 за един месец - нищо! Междувременно жена ми ме напусна и ми взе най-ценното! - Детето ми....Подарих й апартамента и всичко, което имахме, без едно старо Рено и компютъра, при което майка ми само дето не получи инфаркт - и до днес ми опява за подарения апартамент.Никой не се интересуваше какво мога, колко съм квалифициран, как изглеждам и пр., макар, че ходех на фитнес редовно. А, да! - Една дама ми предложи да стана жиголо във вертепа й. В профила ми, в известен сайт за запознанства получавах всеки ден предложения за платен секс от заможни дами. Разбира се отказвах всички оферти. Мъката по сина ми беше толкова силна, че не ме интересуваше нищо друго. Работех каква да е работа, само и само да плащам издръжката навреме, защото ако закъснеех и ден, бившата ми жена не ми го даваше с месеци. Тя никога не ми го даде и за месец в годината, както пишеше в съдебното решение.Не ми се занимаваше със съдилища, а и нямах достатъчно пари за адвокати.Не пиша това, за да се оплаквам! Много хора пишат напоследък срещу позитивните нагласи и как негативното мислене помагало на хората в трудни моменти, а позитивните хора били пропагандна измислица.Ако добронамереността не помага, просто трябва да смениш мястото и хората!В България негативизмът е станал начин на живот! Освен Далаверата, нищо друго няма значение! Въпреки всичко преживяно, не съм мислил и за миг да се отказвам, да отмъщавам, или да се предавам на мрачни мисли. Знаех, че ще настъпи и моят момент. Дойдох в Германия с два куфара и Вяра в Доброто и че ако си добронамерен, благодарен и позитивен, всичко ще се подреди. Страната, за която бях абсолютно чужд, ме приюти, помогна ми да си намеря работа, дом и нови приятели. Чуждата страна.......Моята собствена ме прокуди като мръсно коте!
Сега отново имам всичко....Синът ми ме обича и сам идва при мен, когато си поиска и никой вече не може да го спре.Винаги ще съм благодарен на Германия, но сърцето ми винаги ще остане някъде там край морето на България.....
И така, останах без работа, без доходи, без право да ползвам социални помощи, защото ни дадоха някакво мижаво обезщетение, което без работа би ми стигнало да изхранвам семейството си за около половин година...Освен това съм и строителен инженер, но никой не искаше да наема специалист без стаж в областта на строителството. Работих какво ли не, изкарах какви ли не курсове и нищо - бях мъж и след години ходене по мъките и по интервюта бях станал вече на 40...Само при споменаването на възрастта ми , разговорът приключваше. Пусках Автобиографии като обезумял, поне 500 за един месец - нищо! Междувременно жена ми ме напусна и ми взе най-ценното! - Детето ми....Подарих й апартамента и всичко, което имахме, без едно старо Рено и компютъра, при което майка ми само дето не получи инфаркт - и до днес ми опява за подарения апартамент.Никой не се интересуваше какво мога, колко съм квалифициран, как изглеждам и пр., макар, че ходех на фитнес редовно. А, да! - Една дама ми предложи да стана жиголо във вертепа й. В профила ми, в известен сайт за запознанства получавах всеки ден предложения за платен секс от заможни дами. Разбира се отказвах всички оферти. Мъката по сина ми беше толкова силна, че не ме интересуваше нищо друго. Работех каква да е работа, само и само да плащам издръжката навреме, защото ако закъснеех и ден, бившата ми жена не ми го даваше с месеци. Тя никога не ми го даде и за месец в годината, както пишеше в съдебното решение.Не ми се занимаваше със съдилища, а и нямах достатъчно пари за адвокати.Не пиша това, за да се оплаквам! Много хора пишат напоследък срещу позитивните нагласи и как негативното мислене помагало на хората в трудни моменти, а позитивните хора били пропагандна измислица.Ако добронамереността не помага, просто трябва да смениш мястото и хората!В България негативизмът е станал начин на живот! Освен Далаверата, нищо друго няма значение! Въпреки всичко преживяно, не съм мислил и за миг да се отказвам, да отмъщавам, или да се предавам на мрачни мисли. Знаех, че ще настъпи и моят момент. Дойдох в Германия с два куфара и Вяра в Доброто и че ако си добронамерен, благодарен и позитивен, всичко ще се подреди. Страната, за която бях абсолютно чужд, ме приюти, помогна ми да си намеря работа, дом и нови приятели. Чуждата страна.......Моята собствена ме прокуди като мръсно коте!
Сега отново имам всичко....Синът ми ме обича и сам идва при мен, когато си поиска и никой вече не може да го спре.Винаги ще съм благодарен на Германия, но сърцето ми винаги ще остане някъде там край морето на България.....