Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2017 18:52 - Истинските неща
Автор: martinstrong Категория: Забавление   
Прочетен: 2384 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 18.05.2017 18:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Спомням си за един друг свят, който сякаш никога не е бил......

С дъх на сено от обора, с уюта на горящи дърва в печката, с уханието на баница от точени кори и супа от домашно пиле....
Мечтите и радостите ми бяха простички - радвах се на всяко цъфнало в двора кокиче след зимата, чаках с нетърпение лятната ваканция, за да събираме лайка, а със стотинките бързахме към сладкарницата за толумбички с боза и си мечтаех да сляза в Долната Земя, за да видя най-накрая красивата Принцеса и дали е наистина толкова красива......
Радвах се на прахоляка на неасфалтираната улица, в който тичахме боси и който събирахме на купчинки...
Когато пораснах достатъчно, за да разбера, че няма нито Долни, нито Горни Земи, мечтите ми се смениха.
Мечтаех да замина в големия град, да нося дънки и модерни дрехи, да се возя в асансьори и градски автобуси и да се радвам на другите чудеса на Техническия Прогрес.......
И може би да срещна някоя градска красавица.....
И мечтите ми се сбъднаха! 
Преместихме се в голям град, с голямо море и асфалтирани улици, по които хвърчаха големи автобуси и модерни коли, сградите бяха огромни и навсякъде се разхождаха зашеметяващо красиви жени.....
Минаха години, детството отлетя, смених няколко чифта дънки и бях достатъчно голям, за да пътувам сам с междуградския транспорт и реших да отида до родното си село, за да се изфукам с модерните си дрехи и да ме видят селските ми връстници какъв наперен гражданин съм станал......
Влакът спря на селската гара, но май бях единственият, който слезе. Перонът беше пуст, а гаровият служител попрегърбен и омърлушен. Някога китното и преливащо от багри и живот селце, беше опустяло и сиво, като новия асфалт по улиците. 
Разхождах се дълго по тях. Обичайната глъчка беше замряла и така и никой мой връстник не видя новите ми дрешки.....
Сигурно и те бяха последвали мечтите си някъде далеч от тук....
Камбаната на църквата удари на умряло. Още някой беше напуснал това селце и този свят....

Някой беше убил мечтите и детето в мен и аз му бях помогнал.
Запътих се обратно към гарата......

Ако можех да върна времето назад и да сменя мечтите си..

Да си останат само
детски...

Не убивайте детето във вас и се радвайте и мечтайте за простички неща !

Тези, които ви правят наистина щастливи......




Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. katara - многоо хубаво, докосва ..
18.05.2017 20:54
мартин ,поздрави, липсва осезаемо твоят стил във ФБ
оня ден и моят малък син/той е тук в Германия,има си и млада жена..
та той и вика..
Слънчо, хайде да започнем, да си купуваме моменти, а не компоненти
специални поздрави от мен , и пиши!
Джули Невърленд /юлия
цитирай
2. martinstrong - ФБ
18.05.2017 20:56
Ами аз съм си във ФБ, но ти си напуснала листата ми с приятели. Изпрати ми пак покана за приятелство и ще я приема
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martinstrong
Категория: Забавление
Прочетен: 98512
Постинги: 72
Коментари: 144
Гласове: 241
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031