Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09 20:45 - Облаче ле бяло
Автор: martinstrong Категория: Забавление   
Прочетен: 86 Коментари: 2 Гласове:
2



 В България имах всичко. Поне докато работех това, за което бях учил. Имах дом, семейство, роднини, приятели и Родина, която обичах и още обичам до безумие, с невероятна природа, топло море с прекрасни плажове, можех да се храня с най-вкусните плодове и зеленчуци на Земята, да се наслаждавам на българския фолклор от самия Извор и да говоря и пиша свободно на майчиния си език....Много хубаво обаче не е на хубаво. Тази поговорка я има май само в българския език, за да ни подсеща, че освен Райското кътче, с което ни е дарил Господ, ни е орисал винаги да ни управляват политици, които са най-тъпите, най-алчните, най-корумпираните, най-некадърните и всичко най-лошо, за което се сетите в човешката природа! Бях толкова млад, пълен с амбиции, мечти и позитивна енергия, с безупречна квалификация и БАМ, излезе някакъв тъп Закон и 10 000 професионалисти от моята професия останахме без работа. Без никакви конкурси, без значение колко си кадърен, без обяснение и пр.
И така останах без работа, без доходи, без право да ползвам социални помощи, защото ни дадоха някакво мижаво обезщетение, което без работа би ми стигнало да изхранвам семейството си за около половин година... След години ходене по мъките и по интервюта бях станал вече на 40...Само при споменаването на възрастта ми , разговорът приключваше. Пусках Автобиографии като обезумял, поне 500 за един месец - нищо! Междувременно жена ми ме напусна и ми взе най-ценното! - Детето ми....Подарих й апартамента и всичко, което имахме, без едно старо Рено и компютъра, при което майка ми само дето не получи инфаркт - и до днес ми опява за подарения апартамент.Работих какво ли не, изкарах какви ли не курсове и нищо.Никой не се интересуваше какво мога, колко съм квалифициран, как изглеждам и пр. Мъката по сина ми беше толкова силна, че не ме интересуваше нищо друго. Работех каква да е работа, само и само да плащам издръжката навреме, защото ако закъснеех и ден, бившата ми жена не ми го даваше с месеци. Тя никога не ми го даде и за месец в годината, както пишеше в съдебното решение.Не ми се занимаваше със съдилища, а и нямах достатъчно пари за адвокати.Не пиша това, за да се оплаквам! Пиша, защото всеки знае себе си и никой друг не знае, през какво е минал, за да вземе някакви съдбоносни решения за живота си.Вършех всичко по правилния и почтен начин, с добронамереност и вяра в Доброто.Но това не са ценени категории в България!Ако добронамереността не помага, просто трябва да смениш мястото и хората!В България негативизмът е станал начин на живот! Освен Далаверата, нищо друго няма значение! Въпреки всичко преживяно, не съм мислил и за миг да се отказвам, да отмъщавам, или да се предавам на мрачни мисли. Дойдох в Германия с два куфара, Надежда и Вяра в Доброто...Страната, за която бях абсолютно чужд, ме приюти, помогна ми да си намеря работа, дом и нови приятели. Чуждата страна!...Моята собствена ме прокуди като мръсно коте! По-скоро ме прокуди бездушието на хората!
Сега отново имам всичко....Синът ми ме обича и сам идва при мен, когато си поиска и никой вече не може да го спре.Винаги ще съм благодарен на Германия, но сърцето ми завинаги ще остане някъде там край морето на България.....



Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Предишен постинг

1. predatorka - Martin много добре си го казал... Разбирам те отлично
14.09 21:34

един велик историограф беше казал...
българите са този народ...
който смайваше света...
те си мислеха че Светът е създаден
за тях….
девизът на нашите прадеди е бил...
не замръквай там където си се събудил
по-късно те са добавили...
и не Умирай там където си се родил...
Според мен това е великата духовна
карма на истинските българи...
/ винаги е голямо удоволствие да те срещам тук
Бъди щастлив приятелю...




цитирай
2. martinstrong - Това може само да мерадва :)
14.09 22:00
Това може само да ме радва :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martinstrong
Категория: Забавление
Прочетен: 43193
Постинги: 53
Коментари: 112
Гласове: 61
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930