Прочетен: 2390 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.05.2017 18:54
С дъх на сено от обора, с уюта на горящи дърва в печката, с уханието на баница от точени кори и супа от домашно пиле....
Мечтите и радостите ми бяха простички - радвах се на всяко цъфнало в двора кокиче след зимата, чаках с нетърпение лятната ваканция, за да събираме лайка, а със стотинките бързахме към сладкарницата за толумбички с боза и си мечтаех да сляза в Долната Земя, за да видя най-накрая красивата Принцеса и дали е наистина толкова красива......
Радвах се на прахоляка на неасфалтираната улица, в който тичахме боси и който събирахме на купчинки...
Когато пораснах достатъчно, за да разбера, че няма нито Долни, нито Горни Земи, мечтите ми се смениха.
Мечтаех да замина в големия град, да нося дънки и модерни дрехи, да се возя в асансьори и градски автобуси и да се радвам на другите чудеса на Техническия Прогрес.......
И може би да срещна някоя градска красавица.....
И мечтите ми се сбъднаха!
Преместихме се в голям град, с голямо море и асфалтирани улици, по които хвърчаха големи автобуси и модерни коли, сградите бяха огромни и навсякъде се разхождаха зашеметяващо красиви жени.....
Минаха години, детството отлетя, смених няколко чифта дънки и бях достатъчно голям, за да пътувам сам с междуградския транспорт и реших да отида до родното си село, за да се изфукам с модерните си дрехи и да ме видят селските ми връстници какъв наперен гражданин съм станал......
Влакът спря на селската гара, но май бях единственият, който слезе. Перонът беше пуст, а гаровият служител попрегърбен и омърлушен. Някога китното и преливащо от багри и живот селце, беше опустяло и сиво, като новия асфалт по улиците.
Разхождах се дълго по тях. Обичайната глъчка беше замряла и така и никой мой връстник не видя новите ми дрешки.....
Сигурно и те бяха последвали мечтите си някъде далеч от тук....
Камбаната на църквата удари на умряло. Още някой беше напуснал това селце и този свят....
Някой беше убил мечтите и детето в мен и аз му бях помогнал.
Запътих се обратно към гарата......
Ако можех да върна времето назад и да сменя мечтите си..
Да си останат само
детски...
Не убивайте детето във вас и се радвайте и мечтайте за простички неща !
Тези, които ви правят наистина щастливи......
оня ден и моят малък син/той е тук в Германия,има си и млада жена..
та той и вика..
Слънчо, хайде да започнем, да си купуваме моменти, а не компоненти
специални поздрави от мен , и пиши!
Джули Невърленд /юлия